МОЯТ МЕЧО СПОРТИСТ

Под старата цъфнала джанка
лежеше си мечо на сянка.
Сивушко му каза засмян
"Здравей, мързелан-дебелан"

Преметнал на рамо пешкира
отиде си той да тренира.
Мечо проплака на глас:
- Гимнастика почвам и аз.

И ето го в спортната зала
върти се със лентата бяла.
Три пъти подскочи с въже
"Това не е спорт за мъже"

Край него лисичета малки
подмятат си топки, бухалки.
Посрещнаха Мечо със смях
и той не остана при тях.

Избра си по-трудна задача
При козльо отиде да скача
не заешки, горски подскок,
а скок олимпийски, висок.

- Аз - каза, - макар дебелан
изобщо не съм мързелан.
Засили се, летвата лека
събори и туп на дюшека.

Треньорът Медунков видя го.
Пристигна и рече му благо
"Я гледай какъв хубавец,
та ти си роден за борец!"

Старателно Мечо тренира
с медал се класира в турнира.
Сивушко от първия ред
поднесе му мед и букет.

А аз ако съм спортист
знам ще стана футболист.